Проблемът с личните граници сякаш е модерен, но си мисля, че не е съвсем така. Видимо е, че има твърде много книги в наши дни, които излагат различни начини на грижа за себе си и почти всяка от тях включва опазването нa границите (времеви, емоционални, материални). Ала там описаните техники не ми се струват никак нови. Единствено езикът е модернизиран.
В Библията ясно се казва – „вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29 СИ). Какво друго ще да е това изречение? Няма да се впускаме в богословски съждения. Може би даже леко повърхностно ще бъде интерпретатирането. Ала ми се струва, че точно това е изречение за личните граници облечено в думите на хората живели из територията на днешна Палестина преди 2000 години. В днешно време горният цитат би звучал като – „Сложи граници, открий вътрешен мир„. Отново става дума за „иго“, но модерното название е „граница“.
Много от модерния език в психологията е обновен религиозен такъв. Ако едно време древните са наричали някого „обладан от дух“, днес го наричаме човек с психоза. Има и други препратки, но ще стане твърде дълъг текст, а целта не му е такава. Целта на настоящата публикация е да маркира, да остави пространство за размисъл и откривателство.
Като за край бих искал да отбележа, че религиозните практики тогава и терапията днес продължават да подхождат към проблема почти по един и същи начин. Дори и да се изменя полът на практикуващия (в миналото предимно мъже (свещеници), а днес предимно жени (психоложки)), реалността е, че се подхожда по същия начин – обособяват се различни гилдии, започват да твърдят кое е най-добро гледище към проблема и не подхождат цялостно, защото трудно се събира и анализира информацията, когато се изолираш в собствения си балон-секта. Ала науката и най-вече компютрите ще бъдат тези, които ще изменят подхода на събиране и анализиране на информацията, ще го обогатят, но няма да го заличат.