Развитията в сферата на психичното здраве постепенно доведоха до следващата (р)еволюция – компютърната невронаука и компютърната психиатрия. Основно тези полета се занимават със създаване на модели на невроните и съответно на мозъка. Възможностите, които се предоставят чрез тези модели, са големи. Най-вече във виртуалното симулиране на различни причини за появата на психиатричните заболявания. Наред с причинителите, ще може да се симулират и влиянията на различните терапевтични инструменти като фармацевтичните лекарства и различни видове психотерапия. В сегашния момент от интересните ни (пост)модерни времена се отваря пространство психоанализата да бъде реабилитирана след много дълги години на пренебрегване.
Сегашното състояние на психоаналитичната теория се възприема най-общо от социума като критика на културата или анализиране на литературни текстове и филми. Ала това е само една част от цялото начинание по изследване на (не)съзнанаваното. Психоанализата е замислена като метод за лечение на психично страдание. Фройд не е имал модерните инструменти, които ние притежаваме днес. Самият той е бил повлиян от ограничнията на своя век и се е стремял максимално да се доближи до лабораторна среда посредством формата на психоаналитичната сесия, а именно – лягане на кушетката, свободни асоциации, слушане. Отвъд философските академични среди психоанализата рядко бива използване в практика и с основание. Малцина имат възможност да отделят по 50мин., 5 дни в седмицата (в някои психоаналитични модалности като лаканианската – до 3 дни), за да изследва (не)съзнаваното. Ала това не означава, че психоанализата и постиженията й досега трябва да бъдат отритнати.
Чрез компютърните симулации може да се постигне изследване подобно на предприетото от Фройд. Една възможност е да се изследват ефектите от терапевтичната интервенция в дългосрочен план. Вече има достатъчно информация в научната литература, а и в социалните медии, за да се създаде модел на пациент страдащ от определено психично състояние. Формиращите се терапевти могат да използват тези модели, за да тренират терапевтичната си техника и да видят резултата от нея под формата на променящия се модел на мозъка. Сигурен съм, че с последното изречение някой психотерапевт е останал крайно скандализиран. Ала по този начин ще може да се (по/до)каже какви измерения имат терапевтичните интервенции и ще се подпомогне по-научната работа в посокоа на утвърждаване на доказателства в полза на терапевтичните техники.
Комбинацията между постоянно подобряващите се компютърни модели на мозъка и вече над сто годишната психоаналитична практика ще се окаже сполучлива. Възможностите на виртуалната среда за онагледяване ефектите от терапевтичната техника в дългосрочен план са изкушаваща възможност, но не единствена, психоанализата да се завърне след години на пренебрегване. Този път да е облечена с колкото се може по-възпроизводими научни данни.
Изображение на Фройд от:
https://pixabay.com/photos/sigmund-freud-portrait-1926-1153858/