Фокусът на терапевтичните модалности като когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) и психоанализа е предимно към пациенти, които страдат от така наречените неврози. Сравнително успешно преминава лечението там. При психотичните аспекти на психичното страдание тези два основни подхода, както и повече техни деривати, не са толкова ефективни. Причината е, че те се стремят да създават удържаща рамка, в която пациентът да изследва своите въпроси. При психотични пациенти няма таква форма на заявка дори. Те не признават, че страдат от халюцинации. Няма как удържащата рамка да спомогне за „наместването“ на отговорите.
Алтернативата е фармацевтични интервенции, които са и основният подход на психиатрията към психотичните пациенти. Известно е, че те имат и множество странични ефекти. Явяват се един вид „упойка“, която налага определени граници. Ала може да се каже, че подходът е пасивен, както при презумцията за удържащата рамка на горните терапевтични подходи. Понякога се прилагат в комбинация – антипсихотични лекарства и съпровождаща терапия. Често пъти неефективна, защото пациентите с остра психотична симптоматика твърдят, че са здрави и нямат нужда нито от терапия, нито от антипсихотици.
При остри психотични епизоди, преди прилагането на фармацевтични мерки, често се използва вид физическо ограничение на пациента с цел безопасност, както за него, така и за околните. След това се продължава с администрирането на антипсихотици и след време, когато те дадат ефект, може би и включването на терапия. Стъпките за лечението на тези остро психотични пациенти сякаш отново следва логиката на удържането, но в много по-осезаема физически рестрикция. Дали може да се приложи по-активна мярка? Какво може да се разбира под „по-активна мярка“?
Пациентите с остри психотични симптоми може да бъдат съпровождани след излизането им от болничното заведение с цел прилагането на тяхното лечение. Един вид извънболнична помощ. Такова действие може да се нарече по-активна мярка, която сякаш би трябвало да предотвратява влошаването на психотичната симптоматика. Проблемът е, че някой трябва бъде ангажиран с такъв тип проследяване, а психотичните пациенти не са един или двама. Няма достатъчно професионален персонал. Дори и да се сформират мобилни екипи, пациентите може да откажат такъв екип да ги посещава или ако ги посети, да бъдат агресивни срещу професионалистите, което ще доведе до познатата стъпка на усмиряване -> фармацевтични лекарства –> изписване. Малък порочен кръг.
Новите технологии предлагат обещаващи възможности за активното проследяване на пациенти с остра психотична симптоматика. Неиванзивни мозъчно-компютърни интерфейси (МКИ/BCI) могат да служат като доживотно съпровождащо устройство. Подобно на очилата, които подпомагат хората с проблемно зрение. С малката разлика, че психотичният пациент, който отказва всякакво лечение, ще се опита да премахне по всякакъв начин устройството. За тази цял ще е нужно неговото сигурно заключване.
Самото наличие на подобно устройство отваря врата за редица етични въпроси – няма ли да се нарани пациентът, когато се опитва да премахне устройството? Колко сигурно може то да пренася данни? Ще бъде ли използвано за контролиране достъпа на пациените до определени локации? Валидни въпроси. Докато подобни устройства все още са в сферата на фантазиите, но неизбежно ще се появят, добре е да помислим върху реалната им ползва. Имайки предвид, че психотичните пациенти имат реална обществена опасност със своите спорадични действия, които са породени от халюцинациите им, сякаш не е толкова излишно изполването на подобни мерки в близко бъдеще.