През последните години е много приятно да си жертва на нещо. Някои от жените най-явно проявяват тази идентичност, която демонстрират с насилието и дискриминацията над тях. Повечето LGTBQ+ парадират с различната си сексуалност и заявяват колко са потиснати от обществото заради своето различие. Някои от мъжете пък започват да заявяват, че са жертви на предходните две и създават различни движения като „Red Pill“, „MGTOW“ и др. Има бели, които се смятат за жертва на „Black Lives Matter“ и залитат сляпо към безобразията на Тръмп. Сред повечето от съвременните черни има хора, които се смятат за жертва на робството, което реално техните прадеди са изстрадали и създават движения като „Black Lives Matter“, чрез които само някои от активистите се облагодетелстват материално. Някои от децата започват да се разпознават като жертви на училището и създават петиции за по-малко дни учене. Една особена част от човечеството смята, че Земята е „жертва“ на нашия начин на живот и решава да я „спаси“ като налага на останалата част от вида ни политика за справяне с климатичните промени. Не казвам, че всяко едно от тези неща не са реалност и не трябва да се вземат мерки. Обръщам внимание към факта, че всяка една от тези групи е намерила начин да трансформира ролята на жертва в печалба на материални облаги и привличане на внимание.
Както всеки човек, имах момент в живот си, в който преживях сериозни загуби благодарение на собствената си глупост и наивност. Ала в началото на осъзнаването на този травмиращ епизод не смятах така. Реално бях останал без пари и с провален личен живот. Тогава обвинявах извършителя и се бях насочил към едно от движенията на мъжете-жертви (Red Pill, MGTOW). За малко се увлякох по модерните тенденции. За щастие бързо разпознах, че говорят големи глупости. Покрай тях обаче попаднах на Джордан Питърсън, който, преди славата, говореше за клиничната си практика. Неговите видеоклипове ми помогнаха донякъде. Гневът и яростта към извършителя не отминаха лесно и продължаваха да ме обладават в период от поне 6 години. Фантазирах за различни начини, по които да „въздам справедливост“ и да „унизя“ извършителя. Много исках да пиша из социалните медии за своята болка и неприятно състояние, но не го направих.
Има начин човек и дадена група да не попада в капана на култа на жертвата. За съжаление той не носи много харесвания в Инстаграм, Фейсбук, ТикТок. Нито пък много материални облаги. От моя опит мога да кажа, че по-добрият начин за справяне с нелекото травмиращо събитие е насочването на негативната енергия към нещо градивно, което да послужи за добър пример на другите. В моя случай канализирах тази много потентна негативна енергия в образование и подпомагане на различни инициативи – успях да завърша трудна магистратура в сферата на информатиката (на немски език), създадох няколко сайта, изградих кариерата си (станах старши инженер само за две години), записах (отново) докторантура, подпомогнах различни социални инициативи, които се стремят към градивно подпомагане на хора, които наистина имат нужда от помощ.
Всеки е бил и ще бъде жертва в дадена ситуация и от дадена институция. Трябва ли гръмогласно да се провиква, за да привлече майчинското внимание към себе си? Не е ли по-добре да поеме нещата в свои ръце и да се справя според обстоятелствата? Удовлетворението от последното е много по-добро в дългосрочен план.